Идеалният брой приоритети (Част 1)

 
priority-1.jpg
Ако всичко е важно, нищо не е важно.
— Патрик Ленсиони, автор на книги за бизнес мениджмънт

Идеята, че мога да бъда всичко, което си поискам, да правя всичко, което си поискам и да имам всичко, което си поискам, не е от вчера. Повярвах в нея от дете и възторжено се заех да я случа. Илюзията се подхранваше от рекламните обещания по билбордовете, четеше се в безкрайния списък с необходими знания и умения в предложенията за работа и направо беше бетонирана в социалната стена на Фейсбук. 

Само че, митът се пропука. Водена от собствените си амбиции се стресирах, хранителните ми навици се промениха и накрая дори собственото ми тялото изстрада. Прочетох, че в Япония случаите на внезапна смърт от преработване са зачестили толкова много, че са се сдобили със собствено име - karoshi. Последва идеята да разпусна и да вкарам още дейности в и без това натоварения ми график. След дълга работа тичах към йога студиото, където практикувах с мобилен телефон до постелката, за да реагирам бързо в случай, че пристигне "повиквателна".

Все пак кариерата беше важна. И клиентите бяха важни. И здравето беше важно. И да успея най-после да застана в онази усукана асана, която не ми се отдаваше, беше важно. Притежавах по поне няколко приоритета наведнъж, без дори да подозирам че думата "приоритет" възниква в единствено число. Появява се в английския език през 15-ти век от латинското prior - да бъдеш пръв. Само един е можело да бъде първи и в продължение на 500 години думата се използвала само в единствено число. 

Според Грег МакКаун, авторът на книгата Essentialism: The Disciplined Pursuit of Less, едва в началото на комерсиалния 20-ти век, започва да съществува думата "приоритети". Проблемът е, че променяйки думата, не сме успели да променим света. И ми стана ясно, че въпреки голямото ми желание, да имам няколко първостепенни неща едновременно се оказа неефективна задача. 

Изброявам.