Защо обичам хартиените книги

book.jpg
Дигиталните книги не попиват миризми. Измежду техните страници не могат да съхнат стръкчета цветя. По тях не оставят следи от сълзи или кафе. Само хартиените книги могат да правят тези неща.
— неизвестен автор

Хартиените книги трупат прах и се нуждаят от редовно почистване, тежат в раницата ни по време на път, заемат много и внимателно подбрано място у дома (достъпно за нас, но не и за слънцето), струват повече и отнемат повече време за доставка от електронните книги. Въпреки това ги предпочитам. През изминалите няколко години електронните книги завземаха все по-голям дял от книжния пазар, но тази тенденция изглежда се преобръща и хора на всякаква възраст посягат отново към печатните издания.

В свят на неограничени възможности, ние сме свикнали да търсим и получаваме разнообразие - да можем да изберем да закупим дадено заглавие с мека корица или твърда корица, в дигитален или аудио формат, според нашия собствен начин на живот и предпочитание. Само че, докато в други сфери на забавление като филми и игри все по-често залагаме на дигиталната версия, що се отнася до литература - традиционното печели. Дали причината за това се крие само в носталия?

Откъсване от интернет пространството

Все по-засилено усещам необходимостта от дигитален детокс, провокирана от постоянния натиск за присъствие в социалните медии. Осъзнаването на зависимостта към смартфона, придруженo от обсебващия страх от пропускане на нещо важно, ме водят до доброволно изключване от интернет мрежата. Във връзка с това присъства цялостно желание за прекарване на по-малко време пред екраните. Въпреки напредничавото подобряване на подсветката на дигиталните четци, самата концепция да чета на електронно устройство ми се струва твърде изкушителна. Все пак това значи още по-лесен достъп до Интернет и разсейване.

Желание за физическо усещане

През 2016-та година, репортер на име Дейвид Сакс публикува книгата "Отмъщението на аналоговото", с която цели да оспори утопичното вярване, че бъдещето на човечеството е изцяло дигитално. Той изследва феномена на засилено търсене и закупуване на винилови плочи, хартиени книги, полароидни камери и пр., задавайки си непрестанно въпроса: "Но, защо?". Защото аналоговото преживяване ни дава радостта от създаването и притежаването на реални, матриални неща. Може би не толкова перфектни, не толкова бързи и не толкова ефективни като дигиталните, но съществуващи в пълен синхрон с човешката природа, която също не е идеална. Усещането да държим книга, чиято корица можем да докоснем, чието прелистване можем да чуем, чиито страници можем да помиришем, авторът определя като "магия, която просто не се случва при кликането с мишка".

СПОДЕлена емоция

Когато закупувам даден продукт, аз ясно заявявам, че това нещо е от значение за мен. Идентифицирам с него и се гордея с притежанието си. Когато посрещам гости у дома, ги каня да разгледат моята колекция с книги, за да ме опознаят по-добре. Това чувство на споделеност не сработва с дигиталните устройства. Никой не разказва истории на гостите си, докато заедно разгледжат менюто със свалени книги на таблета. Дигиталните книги остават незаменим ресурс за по-бързо и по-евтино преглеждане на дадена книга, която ако ми допадне, може да закупя в печатен вариант, за да бъде след това излагана на показ или подарявана на близките ни хора. Така не се налага да трупам излишни тонове хартия, запазвайки за рафтовете само най-личното и най-съществено четиво.

Разлиствам.

Lifestyle, HomeNadya Nikolova