Tелефонен детокс у дома

Самодисциплината е умение, което все още не съм овладяла добре. Научно казано, просто не съм дорасла еволюционно да успея да игнорирам навика - навика да посегна за нещо сладко, за чаша кафе, за смартфона. Емоционалният подтик надделява, или по-скоро изпреварва, доводите на рационалния ум, което ме кара да се чуствам безсилна пред зависимостта.

Прочетох някъде, че ако изпитвам тревожност, когато телефонът не се намира на една ръка разстояние, ако поглеждането към екрана е последното ми действие преди лягане и първото след ставане, значи е време за интервенция. Затова открих практични идеи за презаписване на навика, така че вкъщи отново да е централно място за семейството и релакс, а не - за телефона.

намалЯВАМ броя на нотификациите

Всички изпитваме необходимост да се чустваме нужни. Тази емоция е свързана с естественото желание за принадлежност към дадена група, което хората в миналото са развили, за да оцеляват. Когато получа нотификация на телефона, тя директно атакува подсъзнателното ми желание бързо да откликна комуто съм нужна. Веднъж възникнал, шансът да игнорирам желанието, е минимален. Затова намалявам броя на нотификациите. Внимателно селектирам известията, които са неотложни, от шума, на който ще се отдам, когато имам време.

ОТДАЛЕЧАВАМ ТЕЛЕФОНА ОТ ЛЕГЛОТО

Страха да не изпусна нещо важно подхванва навика ми да оставям вечер телефона до леглото, всъщност направо до възглавницата. Учените го оправдават с времената, когато хората са хвърляли бърз поглед към входа на пещерата преди лягане, за да се уверят, че не ги грози опасност докато спят и реакциите им са притъпени. Съблезъби тигри днес няма, но пък "племето" ми оказва натиск да съм винаги нащрек с най-актуалното. Признавам си откровено, че е невъзможно да съм на линия 24/7 и премествам зарядното далеч от леглото. Решавам да си купя будилник.

уважавам събеседниците си

Кой е най-важният човек? Ами този, който стои срещу мен в момента. По същия начин, по който аз се нуждая от усещане за принадлежност, за себестойност в групата, се чувстват и всички останали хора, с които комуникирам. Когато посветя внимание на телефона си в присъствието на други хора, аз индиректно им заявявам, че те са по-маловажни. Като под внимание се разбира не само скролване на телефона или писане на съобщение. Дори самото присъствие на устройството в пространството на разговор намеква, че по-важни личности е възможно да ме потърсят и аз съм на линия за тях. Затова споделям с другите, без телефон в ръка. 

Общувам.

Home, DigitalNadya Nikolova