Киносалона срещу телефона

На минутата, в която си закупите билет за кино, вече се намирате в друг свят.
— Чарли Чаплин

Има нещо, което различава киното от всички останали медиуми за разкаване на истории. Тази специална съставка е толкова универсална, че няма нужда от преводач. Толкова е деликатна, че не бихме могли да я съзрем от далечината на театралния салон. Tолкова e описателна, че би билo невъзможнo да се побере в един-единствен кадър. Това, което прави усещането за филм толкова неповторимо и неподправено, е именно изразителността на актьорското лице.

Глория Свенсон го заявява язвително във филма “Сънсет булевард”: “Ние (актьорите) нямахме нужда от диалог. Ние имахме лица!” В ролята на Норма Дезмънд - залязваща звезда на нямото кино - тя споделя презрението си към продуцентите на, набиращите тогава популярност, озвучени филми: “Навремето всички очи бяха вперени в големия екран. Но не, това не им беше достатъчно! За какво им трябваше на продуцентите да искат да пленяват и ушите им? Изведнъж всичко се превърна в напразна говорилня!”.

Факт е, че хората са по-искрени, когато показват емоциите си, отколкото когато говорят за тях. Дори когато казвам, че сме уверена и щастлива, езикът на тялото може да говори друго. Фините бръчици около очите ми издават истинската усмивка от престорената. Създателите на филми залагат подобни едва уловими знаци, за да ни помогнат да опознаем героите под маските, да симпатизираме с едни и да припознаем своите врагове в други.

Усещаме, че сме погълнати от филма, едва когато успеем съзнателно, или не, да изградим емоционална връзка с героите. Тази емпатия провокира очакване и интерес в развитието на техните взаимоотношения в един, макар и измислен, свят. Историята се разкрива пред нас истинска и задълбочена, когато сами откриваме всички улики, когато "четем" между кадрите. Ако имаме очи да ги видим. Ако не изпускаме нито миг, понеже в него може да се таи прикрита емоция.

Оставям телефона и присъствам. Гледам нагоре към големия екран на киносалона. Замълчавам. Помечтавам. Помислям. Тази история е написана за мен. 

Отдавам й се.

DigitalNadya Nikolova