Крайната цена на дадена вещ не е изписана на етикета

Минимализъм
Нещата които притежавате, притежават вас.
— Чък Паланюк, "Боен клуб"

Разходите за моите покупки далеч не приключват с получаването на касовата бележка. Преди дори не си давах сметка за грижите, които полагах за предметите, чиито собственик бях. Колко време, средства и емоции ми струваше да съхранявам нещата, които неименуемо овехтяваха на мига, в който напуснат рафта на магазина.

На първо място трябва да им осигуря простраство у дома или в офиса. Място, с което всъщност разполагам срещу доста скъп наем или ипотека. Място, което бих могла да разменя за по-малка площ, само ако притежавах по-малко неща. Квадратни метри, които ми струват скъпоценно време което заработвам, за да погасявам вноски, да плащам сметки за битови услуги и поддръжка на имота. И да не пропусна - повторно пакетиране и транспортиране, ако реша да се местя. 

Новата вещ означава разходи за поправка, презареждане, смазване, претапициране, диагностициране, отпушване, смяна на елемент, почистващи продукти, аксесоари и пр. Харча време да подреждам, почиствам и премествам за кратко (за да пребоядисам стените, например). Струва ми стрес:

- запомних ли къде прибрахм гаранцията;

- изключих ли го преди да изляза;

- ще мога ли да го изплащам навреме;

- да го продам ли втора употреба;

- да го подаря ли;

- да не би детето/кучето да го бутне и счупи;

- да не би аз да го бутна и счупя;

- ?(*$%^№*%, бутнах го!

Към този момент обикновено вече съм свикнала с присъствието на тази вещ в живота си и изпитвам фалшива необходимост да я заменим с нова. Или поне подобна. 

Притежават ме.

Shopping, HomeNadya Nikolova