Защо минималистите имат достатъчно време (за съществените неща)

bash_painting
Опитайте се да замените “Нямам време” с “Това не ми е приоритет” и вижте как се чуствате.
— Лора Вандеркам

Калкулацията е проста. Ако Х, Y и Z са задачите, които трябва да свърша през деня, то сборът от времето за тяхното изпълнение не може да надвишава 24 часа. Бих искала да разполагам с повече, но денонощието е константа за всички. Имам нужда от още време по две основни причини - 1. когато в уравнението трябва да вместя още ангажименти или 2. когато задача, която обикновено отнема определено време, се проточи извънредно.

Първият аспект, който обмислям в случай на "Не ми достига време", е колко от задачите могат да отпаднат. Наясно съм, че няма полза да се стресирам да постигнем невъзможния резултат, включащ сбора на всички стари и новодошли задачи. Нито се се ядосвам излишно за изоставането на технологиите от важни глобални проблеми като задръстената транспортна инфраструктура, телепортирането или роботите асистенти. Заемам се с осъзнато приоритизиране на важните за нас задачи, докато от графика не отпаднат всички второстепенни ангажименти.

С течение на времето, от ежедневието на ми отпадат всякакви досадни задължения от типа - да избърша праха от сувенирите, да пренаредя сезонния гардероб, да прочета всички мейли, към които съм абонирана. Не, вкъщи не цари прах и бъркотия. Просто постепенно от живота ми изчезнаха самите сувенири, всички дрехи които вече не ми стават или просто не бих носила повече, както и целия дигитален шум, който само краде време. Пространството около мен опростя и се зае от най-съществените за мен неща. Само онези, за които бих намерила време.

Съкращавам.

Lifestyle, Time, HomeNadya Nikolova