Mинимализъм 1.0 за скептични непоследователи

Истината е онова, което върши работа.
— Уилиям Джеймс

"Искате да кажете, че ако се оттърва от половината си гардероб, ще бъда по-щастлив?" - така звучи гласа на съмнението. Как е възможно "спартанският" начин на живот да придобива все по-широка популярност в съвремения свят на денонощни супермаркети? Струва ли си усилието и ако да, за кого?

Минимализмът не опира единствено до нашите вещи. Той не е течение в модата, стил на обзавеждане или метод за управление на времето, а изцяло нов начин на мислене. Осъзнато подхождане към изборите, които правя всеки ден - какво да купя, какво да облека, с кого да прекарам вечерта си. С течение на времето, във всеки един аспект на живота ми, количеството отстъпи място на качеството.

За мен и много други хора, основите мотиви да поема в посока минимализъм са:

ФИНАНСОВИ ПРИЧИНИ

Периодите на финансови затруднения са катализатори на нови потребителски навици. След бърза преоценка на обемите и темповете, с които закупувам неща, последва пристягане на бюджета. Изборът приоритетно падна над най-съществените покупки, вместо да се пилеят пари за непотребни неща.

ЕКОЛОГИЧНИ ПРИЧИНИ

Човек и добре да живее, ако иска да пази природата, рано или късно стига до концепцията минимализъм. Когато съм наясно съм с отпечатъка, който оставям върху всички естествени ресурси, избрах да не зло(у)потребявам.  

СОЦИАЛНИ ПРИЧИНИ

Когато успях да се погледна отстрани, останах шокирана от времето и усилията, които влагам за нещата които притежавам, за тези които мечтая да притежавам, както и за онези които дори не желая да притежавам. Дейв Рамзи правилно обобщи ситуацията по следния начин: "Купуваме неща, които не ни допадат, с пари, които нямаме, за да впечатлим хора, които не харесваме.". Колкото по-скоро човек осъзнае социалния натиск, на който е подложен, толкова по-скоро искам да стане отново верен на себе си и своите истински нужди.  

Осмелявам се.

 

BeginnerNadya Nikolova