“За бога, не помните ли когато за пръв път отидохте на училище?
Докато бяхте в детската градина целта беше само да завършите, за да станете първокласник. Когато това се случи, отправихте поглед към втори, после трети клас и т.н., продължавайки напред и нагоре.
След това влязохте в гимназия и това беше период на голямa промяна. Тогава натискът беше върху оценките които получавахте, понеже от тях зависеше дали ще успеете да влезете в университет.
Приеха ви в университет и стъпка по стъпка, бавно напредвахте към онзи преломен момент, в който щяхте да станете досатъчно добър да се покажете пред света.
И когато дойде момента да пристъпите в този прословут свят, започна борбата за професионален успех.
Изведнъж се оказахте на около 40 или 45 години, в средата на живота си. Събудихте се една сутрин и си казахте:
- Ъммм... Пристигнах.
Способността да гледаме напред и да планираме е от голяма полза за човечеството. Но от нея няма смисъл, ако в момента в който това бъдеще стане реалност, вие няма да сте там. Ще живеете в поредното бъдеще, което все още не е настъпило.
По този начин, никога няма да можете наистина да се насладите на плодовете от вашите действия.
Не може да изживеете нищо, освен ако не живеете пълноценно сега.
