За дигиталния минимализъм

Само защото не виждам съставните частици на мегабайтите информация, това не означава, че те не се трупат на моите устройства. Или в моята дигитална пощенска кутия. Или на моя онлайн облак. Осланям се на възможността лесно да увелича лимита му, който и без това технологично нараства всеки ден с пъти. Обикновено в четни пъти.

Безспорно, дигиталните технологии правят живота ми по-цветен и по-широк, но не мога да затворя очи и пред възможността да прекрача границата. Балансът между онлайн средата и осъзнатото присъствие в реалния свят става все по-труден за мен и хората около мен. Признавам си, че откъсването от дигиталното пространство изисква значителна мотивация, затова често оставам наполовина тук, наполовина там. 

Притискана от времето, в което трябва да направя избор, прибързано запазвам линкове в "Любими", маркирам писмата като непрочетени, включвам всички нотификации или директно свалям информацията, за най-сигурно. Така тя ще ми бъде достъпна за когато имам време - по-късно, утре, някой ден. Трупахм линк по линк, писмо по писмо, файл по файл, без да се старая да организирам или приоритизирам, защото дигиталното пространство е необозримо.

Също като безкрайния поток от новини, известия и информация, от който изоставам ден след ден. Сама си създавам усещане за неудовлетвореност и стрес с всеки мегабайт данни. Дигиталният минимализъм е именно концепция, която ме учи да бъда по-осъзната относно дигитална ми консумация. Старая се да различавам кога моето онлайн присъствие допринася за моето щастие и кога представлява откровен, излишен шум. 

Филтрирам.

Digital, DetoxNadya Nikolova